Документ 192	Paper 192
Явяванията в Галилея	Appearances in Galilee
192:0.1 (2045.1) Към времето, когато апостолите напуснаха Йерусалим и тръгнаха за Галилея, юдейските водачи в значителна степен се бяха успокоили. Доколкото явяванията на Иисус ставаха само в кръга на вярващите в Царството, а апостолите се криеха и не излизаха с публични проповеди, управниците на юдеите стигнаха до извода, че евангелското движение най-после е ефективно разгромено. Разбира се, тях ги безпокояха нарастващите слухове за възкръсването на Иисус, но те разчитаха на подкупените стражи, които трябваше да опровергаят тези съобщения, повтаряйки своя разказ за шайка последователи на Иисус, похитили неговото тяло.	192:0.1 (2045.1) BY THE time the apostles left Jerusalem for Galilee, the Jewish leaders had quieted down considerably. Since Jesus appeared only to his family of kingdom believers, and since the apostles were in hiding and did no public preaching, the rulers of the Jews concluded that the gospel movement was, after all, effectually crushed. They were, of course, disconcerted by the increasing spread of rumors that Jesus had risen from the dead, but they depended upon the bribed guards effectively to counteract all such reports by their reiteration of the story that a band of his followers had removed the body.
192:0.2 (2045.2) От това време нататък, докато вълната гонения не разсея апостолите, Петър оставаше общопризнат глава на апостолския корпус. Иисус никога не го беше дарявал с подобна власт и неговите събратя-апостоли никога официално не го бяха избирали на тази отговорна длъжност. Той зае този пост по естествен начин, запазвайки го с общо съгласие, както и по силата на това, че беше техен главен проповедник. Занапред основно занятие на апостолите станаха публичните проповеди. След завръщането им от Галилея техен касиер стана Матия, избран вместо Юда.	192:0.2 (2045.2) From this time on, until the apostles were dispersed by the rising tide of persecution, Peter was the generally recognized head of the apostolic corps. Jesus never gave him any such authority, and his fellow apostles never formally elected him to such a position of responsibility; he naturally assumed it and held it by common consent and also because he was their chief preacher. From now on public preaching became the main business of the apostles. After their return from Galilee, Matthias, whom they chose to take the place of Judas, became their treasurer.
192:0.3 (2045.3) В течение на седмицата, преживяна в Йерусалим, Мария — майката на Иисус, прекара много време в обществото на вярващите жени, които се установиха в дома на Йосиф Ариматейски.	192:0.3 (2045.3) During the week they tarried in Jerusalem, Mary the mother of Jesus spent much of the time with the women believers who were stopping at the home of Joseph of Arimathea.
192:0.4 (2045.4) Рано сутринта в понеделник, когато апостолите тръгнаха за Галилея, Йоан Марк тръгна след тях. Отначало той се държеше на разстояние, а когато Витания остана далеч назад, смело се присъедини към тях, уверен, че те няма да го изпратят обратно.	192:0.4 (2045.4) Early this Monday morning when the apostles departed for Galilee, John Mark went along. He followed them out of the city, and when they had passed well beyond Bethany, he boldly came up among them, feeling confident they would not send him back.
192:0.5 (2045.5) Неколкократно на път към Галилея апостолите се спираха, за да разкажат за възкресението на Учителя, поради което пристигнаха във Витсаида едва късно вечерта в сряда. Към обед в четвъртък всички апостоли бяха на крак и готови да закусят.	192:0.5 (2045.5) The apostles paused several times on the way to Galilee to tell the story of their risen Master and therefore did not arrive at Bethsaida until very late on Wednesday night. It was noontime on Thursday before they were all awake and ready to partake of breakfast.
1. Явяване край езерото ^top	1. Appearance by the Lake ^top
192:1.1 (2045.6) В петък, 21 април, около шест часа сутринта, когато лодката с апостолите се приближи към пристана във Витсаида, се състоя тринадесетото явяване на моронтийния Учител на десетте апостоли — неговото първо явяване в Галилея.	192:1.1 (2045.6) About six o’clock Friday morning, April 21, the morontia Master made his thirteenth appearance, the first in Galilee, to the ten apostles as their boat drew near the shore close to the usual landing place at Bethsaida.
192:1.2 (2045.7) В четвъртък, след като цялата втора половина от деня и началото на вечерта апостолите бяха прекарали в дома на Зеведей в очакване на Иисус, Симон Петър предложи да отидат на риболов и всички апостоли откликнаха на неговото предложение. Цялата нощ те хвърляха мрежите, но нищо не хванаха. Този неуспех не ги разстрои, защото те имаха много неща, за които да си говорят, спомняйки си много интересни събития, едва неотдавна преживени от тях в Йерусалим. Но на разсъмване те решиха да се върнат във Витсаида. Когато доплаваха до брега, видяха, че до пристана край огъня стои човек. Отначало помислиха, че това е Йоан Марк, спуснал се от езерото, за да ги срещне с улова, но когато доплаваха по-близо до брега, разбраха, че са сгрешили — мъжът беше твърде висок за Йоан. Нито един от тях не помисли, че стоящият на брега човек е Учителят. Те не разбираха напълно защо Иисус е поискал да се срещне с тях на местата на тяхното бивше общуване сред природата, далеч от гнетящата атмосфера на Йерусалим, с неговото трагично напомняне за страха, предателството и смъртта. Беше им казал, че ако отидат в Галилея, ще ги посрещне там, и той се канеше да изпълни своето обещание.	192:1.2 (2045.7) After the apostles had spent the afternoon and early evening of Thursday in waiting at the Zebedee home, Simon Peter suggested that they go fishing. When Peter proposed the fishing trip, all of the apostles decided to go along. All night they toiled with the nets but caught no fish. They did not much mind the failure to make a catch, for they had many interesting experiences to talk over, things which had so recently happened to them at Jerusalem. But when daylight came, they decided to return to Bethsaida. As they neared the shore, they saw someone on the beach, near the boat landing, standing by a fire. At first they thought it was John Mark, who had come down to welcome them back with their catch, but as they drew nearer the shore, they saw they were mistaken—the man was too tall for John. It had occurred to none of them that the person on the shore was the Master. They did not altogether understand why Jesus wanted to meet with them amidst the scenes of their earlier associations and out in the open in contact with nature, far away from the shut-in environment of Jerusalem with its tragic associations of fear, betrayal, and death. He had told them that, if they would go into Galilee, he would meet them there, and he was about to fulfill that promise.
192:1.3 (2046.1) Когато хвърлиха котва и се канеха да се прехвърлят в малка лодка, за да слязат на брега, стоящият на брега човек ги извика: “Рибари, хванахте ли нещо?” И когато те отговориха “не”, той заговори отново: “Хвърлете мрежите от дясната страна на лодката и ще намерите риба.” Макар да не знаеха, че техният съветник е Иисус, те дружно хвърлиха мрежата, както им беше казано, и мрежата веднага се напълни с риба, и то така, че едва я извадиха. Виждайки препълнената мрежа, досетливият Йоан Зеведеев разбра, че с тях говори Учителят. Когато тази мисъл му дойде на ум, той се наклони към Петър и прошепна: “Това е Учителят.” Петър винаги се отличаваше с бързина и импулсивност; затова щом Йоан прошепна тези думи, той скочи и се хвърли във водата, за да се добере по-скоро до Учителя. Неговите братя го последваха и се добраха до брега в неголяма лодка, влачейки след себе си мрежа с риба.	192:1.3 (2046.1) As they dropped anchor and prepared to enter the small boat for going ashore, the man on the beach called to them, “Lads, have you caught anything?” And when they answered, “No,” he spoke again. “Cast the net on the right side of the boat, and you will find fish.” While they did not know it was Jesus who had directed them, with one accord they cast in the net as they had been instructed, and immediately it was filled, so much so that they were hardly able to draw it up. Now, John Zebedee was quick of perception, and when he saw the heavy-laden net, he perceived that it was the Master who had spoken to them. When this thought came into his mind, he leaned over and whispered to Peter, “It is the Master.” Peter was ever a man of thoughtless action and impetuous devotion; so when John whispered this in his ear, he quickly arose and cast himself into the water that he might the sooner reach the Master’s side. His brethren came up close behind him, having come ashore in the small boat, hauling the net of fishes after them.
192:1.4 (2046.2) Към това време Йоан Марк вече стана и виждайки как апостолите слизат от лодката с пълна мрежа, изтича на брега, за да ги срещне. Виждайки единадесет човека вместо десет, той стигна до извода, че непознатият е възкръсналият Иисус, и докато десетте изумени апостоли стояха в мълчание, юношата се хвърли към Учителя и, падайки на колене, каза: “Мой Господи и Учителю!” И след това, обръщайки се към Йоан Марк с обикновен глас, а не така, както в Йерусалим, когато той ги приветства с думите “мир вам”, Иисус каза: “Е, Йоан, радвам се отново да те видя в безметежната Галилея, където можем добре да побеседваме. Остани, Йоан, и закуси заедно с нас.”	192:1.4 (2046.2) By this time John Mark was up and, seeing the apostles coming ashore with the heavy-laden net, ran down the beach to greet them; and when he saw eleven men instead of ten, he surmised that the unrecognized one was the risen Jesus, and as the astonished ten stood by in silence, the youth rushed up to the Master and, kneeling at his feet, said, “My Lord and my Master.” And then Jesus spoke, not as he had in Jerusalem, when he greeted them with “Peace be upon you,” but in commonplace tones he addressed John Mark: “Well, John, I am glad to see you again and in carefree Galilee, where we can have a good visit. Stay with us, John, and have breakfast.”
192:1.5 (2046.3) Десетте апостоли бяха толкова поразени и изумени от вида на Иисус, разговарящ с юношата, че пропуснаха да извадят мрежата с риба на брега. Затова Иисус каза: “Донесете своя улов и пригответе няколко риби за закуска. Огънят ни вече е готов и има много хляб.”	192:1.5 (2046.3) As Jesus talked with the young man, the ten were so astonished and surprised that they neglected to haul the net of fish in upon the beach. Now spoke Jesus: “Bring in your fish and prepare some for breakfast. Already we have the fire and much bread.”
192:1.6 (2046.4) Докато Йоан Марк отдаваше дължимото на Учителя, видът на тлеещите на брега въглени за миг порази Петър; пред неговия мислен взор възникна полунощният огън — въглените, горящи в двора на Анна, където той, Петър, се отрече от Учителя. Но той се отърси от това и, прекланяйки колене край нозете на Учителя, възкликна: “Господи мой и Учителю!”	192:1.6 (2046.4) While John Mark had paid homage to the Master, Peter had for a moment been shocked at the sight of the coals of fire glowing there on the beach; the scene reminded him so vividly of the midnight fire of charcoal in the courtyard of Annas, where he had disowned the Master, but he shook himself and, kneeling at the Master’s feet, exclaimed, “My Lord and my Master!”
192:1.7 (2046.5) След това Петър се присъедини към своите другари, които влачеха на брега мрежата. Изваждайки своя улов, апостолите преброиха 153 големи риби. Даденият случай беше погрешно наречен поредният чудодеен улов. В този епизод нямаше никакво вълшебство. Учителят само се възползва от своето априорно знание. Знаейки, че рибата се намира на това място, той каза на апостолите да хвърлят мрежата там.	192:1.7 (2046.5) Peter then joined his comrades as they hauled in the net. When they had landed their catch, they counted the fish, and there were 153 large ones. And again was the mistake made of calling this another miraculous catch of fish. There was no miracle connected with this episode. It was merely an exercise of the Master’s preknowledge. He knew the fish were there and accordingly directed the apostles where to cast the net.
192:1.8 (2047.1) Иисус се обърна към тях с думите: “А сега да седнем заедно и да закусим. Нека близнаците също седнат, докато аз побеседвам с вас, а Йоан Марк да приготви рибата.” Йоан Марк донесе седем големи риби, които Учителят положи на огъня, и когато те бяха готови, юношата ги подаде на десетте апостоли. След това Иисус разчупи хляба и го подаде на Йоан, който на свой ред го сервира на гладните апостоли. Когато всички получиха храна, Иисус помоли Йоан Марк да седне и сам подаде на юношата риба и хляб. Докато те ядяха, Иисус беседваше с тях, спомняйки си много от това, което им се наложи да преживеят в Галилея и край това езеро.	192:1.8 (2047.1) Jesus spoke to them, saying: “Come now, all of you, to breakfast. Even the twins should sit down while I visit with you; John Mark will dress the fish.” John Mark brought seven good-sized fish, which the Master put on the fire, and when they were cooked, the lad served them to the ten. Then Jesus broke the bread and handed it to John, who in turn served it to the hungry apostles. When they had all been served, Jesus bade John Mark sit down while he himself served the fish and the bread to the lad. And as they ate, Jesus visited with them and recounted their many experiences in Galilee and by this very lake.
192:1.9 (2047.2) Това беше третото явяване на Иисус пред апостолите като група. Когато Иисус за пръв път се обърна към тях, питайки за улова, те не се досетиха, че това беше той, защото рибарите от Галилейското езеро са привикнали на брега да ги чакат търговци от Тарихея, желаещи да купят прясна риба за сушилните предприятия.	192:1.9 (2047.2) This was the third time Jesus had manifested himself to the apostles as a group. When Jesus first addressed them, asking if they had any fish, they did not suspect who he was because it was a common experience for these fishermen on the Sea of Galilee, when they came ashore, to be thus accosted by the fish merchants of Tarichea, who were usually on hand to buy the fresh catches for the drying establishments.
192:1.10 (2047.3) Повече от час Иисус беседва с десетте апостоли и Йоан Марк, след което започна да взема със себе си по двама апостоли и да се разхожда с тях покрай брега — но това вече не бяха тези двойки, които той някога изпращаше да проповядват Евангелието. Тринадесетте апостоли излязоха заедно от Йерусалим, но с приближаването към Галилея Симон Зилот ставаше все по-подтиснат и когато се приближиха до Витсаида, той напусна своите братя и се върна в къщи.	192:1.10 (2047.3) Jesus visited with the ten apostles and John Mark for more than an hour, and then he walked up and down the beach, talking with them two and two—but not the same couples he had at first sent out together to teach. All eleven of the apostles had come down from Jerusalem together, but Simon Zelotes grew more and more despondent as they drew near Galilee, so that, when they reached Bethsaida, he forsook his brethren and returned to his home.
192:1.11 (2047.4) Преди да се раздели с тях тази сутрин, Иисус помоли двама от тях доброволно да отидат при Симон Зилот и същия ден да го доведат обратно. И това беше направено от Петър и Андрей.	192:1.11 (2047.4) Before taking leave of them this morning, Jesus directed that two of the apostles should volunteer to go to Simon Zelotes and bring him back that very day. And Peter and Andrew did so.
2. Беседи с апостолите по двама ^top	2. Visiting with the Apostles Two and Two ^top
192:2.1 (2047.5) Когато всички свършиха да закусват и седяха край огъня, Иисус помоли Петър и Йоан да се разходят заедно с него покрай брега. По пътя той попита Йоан: “Йоане, ти обичаш ли ме?” И когато Йоан отговори: “Да, Учителю, с цялото си сърце”, Иисус каза: “Тогава, Йоане, остави своята нетърпимост и се научи да обичаш хората така, както аз ви обичах. Посвети своя живот на доказателството на това, че любовта е най-голямата ценност в света. Именно любовта на Бога подбужда хората да търсят спасение. Любовта предшества всякаква духовна добродетел; тя е основата на всичко, което е истинско и прекрасно.”	192:2.1 (2047.5) When they had finished breakfast, and while the others sat by the fire, Jesus beckoned to Peter and to John that they should come with him for a stroll on the beach. As they walked along, Jesus said to John, “John, do you love me?” And when John answered, “Yes, Master, with all my heart,” the Master said: “Then, John, give up your intolerance and learn to love men as I have loved you. Devote your life to proving that love is the greatest thing in the world. It is the love of God that impels men to seek salvation. Love is the ancestor of all spiritual goodness, the essence of the true and the beautiful.”
192:2.2 (2047.6) След това Иисус се обърна към Петър и каза: “Петре, ти обичаш ли ме?” Петър отговори: “Господи, ти знаеш, че те обичам с цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: “Ако ме обичаш, Петре, паси моите овце. Не забравяй да пазиш тези, които са слаби, бедни и млади. Проповядвай Евангелието без страх и предпочитания; винаги помни, че Бог не отдава значение на личности. Служи на своите събратя така, както ви служих аз; прощавай на другите смъртни така, както аз ви прощавах. Нека опитът те научи на ценността на съзерцанието и силата на размишленията.”	192:2.2 (2047.6) Jesus then turned toward Peter and asked, “Peter, do you love me?” Peter answered, “Lord, you know I love you with all my soul.” Then said Jesus: “If you love me, Peter, feed my lambs. Do not neglect to minister to the weak, the poor, and the young. Preach the gospel without fear or favor; remember always that God is no respecter of persons. Serve your fellow men even as I have served you; forgive your fellow mortals even as I have forgiven you. Let experience teach you the value of meditation and the power of intelligent reflection.”
192:2.3 (2047.7) След като повървяха още, Учителят се обърна към Петър и попита: “Петре, ти наистина ли ме обичаш?” Симон отговори: “Да, Господи, знаеш, че те обичам.” И отново Иисус каза: “Грижи се добре за моите овце. Бъди добър и истински пастир за своето паство. Не предавай тяхното доверие в теб. Нека врагът не те завари неподготвен. Бъди винаги нащрек — бди и се моли.”	192:2.3 (2047.7) After they had walked along a little farther, the Master turned to Peter and asked, “Peter, do you really love me?” And then said Simon, “Yes, Lord, you know that I love you.” And again said Jesus: “Then take good care of my sheep. Be a good and a true shepherd to the flock. Betray not their confidence in you. Be not taken by surprise at the enemy’s hand. Be on guard at all times—watch and pray.”
192:2.4 (2047.8) Правейки още няколко крачки напред, Иисус се обърна към Петър и за трети път попита: “Петре, ти истински ли ме обичаш?” И Петър малко се натъжи, защото му се стори, че Учителят не му се доверява, и прочувствено каза: “Господи, ти всичко знаеш и затова знаеш, че действително и истински те обичам.” Тогава Иисус каза: “Паси моите овце. Не изоставяй паството. Давай пример и вдъхновявай всички останали пастири. Обичай паството, както ви обичах аз, и се посвети на благополучието му, както аз посветих своя живот на вашето благополучие. И ме следвай до самия край.”	192:2.4 (2047.8) When they had gone a few steps farther, Jesus turned to Peter and, for the third time, asked, “Peter, do you truly love me?” And then Peter, being slightly grieved at the Master’s seeming distrust of him, said with considerable feeling, “Lord, you know all things, and therefore do you know that I really and truly love you.” Then said Jesus: “Feed my sheep. Do not forsake the flock. Be an example and an inspiration to all your fellow shepherds. Love the flock as I have loved you and devote yourself to their welfare even as I have devoted my life to your welfare. And follow after me even to the end.”
192:2.5 (2048.1) Петър възприе тези думи буквално — в този смисъл, че той трябва да продължи да го следва, и обръщайки се към Иисус, той показа Йоан и попита: “Ако аз и по-нататък те следвам, то какво ще прави този човек?” Виждайки, че Петър го е разбрал неправилно, Иисус каза: “Петре, не се тревожи за това, какво ще правят твоите братя. Какво те интересува, ако аз пожелая Йоан да остане тук, след като вас няма да ви има — и даже докато се върна? Мисли само за това, самият ти да ме следваш.”	192:2.5 (2048.1) Peter took this last statement literally—that he should continue to follow after him—and turning to Jesus, he pointed to John, asking, “If I follow on after you, what shall this man do?” And then, perceiving that Peter had misunderstood his words, Jesus said: “Peter, be not concerned about what your brethren shall do. If I will that John should tarry after you are gone, even until I come back, what is that to you? Only make sure that you follow me.”
192:2.6 (2048.2) Тази забележка на Иисус се разпространи сред събратята и беше разбрана в смисъл, че Йоан няма да умре, докато Учителят не се върне, за което мнозина мислеха и на което се надяваха — за установяването на Царството в могъщество и слава. Именно това тълкуване на думите на Иисус изигра голяма роля в това, че Симон Зилот се завърна към служенето и остана един от апостолите.	192:2.6 (2048.2) This remark spread among the brethren and was received as a statement by Jesus to the effect that John would not die before the Master returned, as many thought and hoped, to establish the kingdom in power and glory. It was this interpretation of what Jesus said that had much to do with getting Simon Zelotes back into service, and keeping him at work.
192:2.7 (2048.3) Когато се върнаха при останалите апостоли, Иисус отиде на разходка с Андрей и Яков. Изминавайки немного, той попита Андрей: “Андрей, ти доверяваш ли ми се?” Чувайки такъв въпрос, бившият глава на апостолите спря и отговори: “Да, Учителю, разбира се, че ти се доверявам и ти знаеш това.” Тогава Иисус каза: “Андрей, ако ти ми се доверяваш, доверявай се повече на своите събратя — в това число и на Петър. Някога аз ти поверих ръководството на твоите братя. Сега, когато ви напусна, за да се върна при своя Отец, ти трябва да се доверяваш на другите. Когато жестоките преследвания започнат да разпръсват твоите събратя по целия свят, бъди внимателен и мъдър съветник на моя брат в плът Яков; на него лежи тежко бреме, с което той няма да може да се справи поради недостиг на опит. И след това продължавай да се доверяваш на хората, защото аз няма да те подведа. Когато завършиш своя път на Земята, ти ще дойдеш при мен.”	192:2.7 (2048.3) When they returned to the others, Jesus went for a walk and talk with Andrew and James. When they had gone a short distance, Jesus said to Andrew, “Andrew, do you trust me?” And when the former chief of the apostles heard Jesus ask such a question, he stood still and answered, “Yes, Master, of a certainty I trust you, and you know that I do.” Then said Jesus: “Andrew, if you trust me, trust your brethren more—even Peter. I once trusted you with the leadership of your brethren. Now must you trust others as I leave you to go to the Father. When your brethren begin to scatter abroad because of bitter persecutions, be a considerate and wise counselor to James my brother in the flesh when they put heavy burdens upon him which he is not qualified by experience to bear. And then go on trusting, for I will not fail you. When you are through on earth, you shall come to me.”
192:2.8 (2048.4) След това Иисус се обърна към Яков и го попита: “Яков, ти доверяваш ли ми се?” Яков, разбира се, отговори: “Да, Учителю, доверявам ти се от цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: „Яков, ако ми се доверяваш повече, ти ще станеш по-търпим към своите братя. Ако ми се доверяваш, това ще помогне да бъдеш добър към братството на вярващите. Научи се да оценяваш последствията от своите думи и постъпки. Помни: каквото посееш, това ще пожънеш. Моли се за духовен покой и възпитавай търпение. Тази благодат, заедно с живата вяра, ще те поддържа, когато настане часът да изпиеш жертвената чаша. Но никога не се обезсърчавай: когато завършиш своя път на Земята, ти също ще дойдеш при мен.”	192:2.8 (2048.4) Then Jesus turned to James, asking, “James, do you trust me?” And of course James replied, “Yes, Master, I trust you with all my heart.” Then said Jesus: “James, if you trust me more, you will be less impatient with your brethren. If you will trust me, it will help you to be kind to the brotherhood of believers. Learn to weigh the consequences of your sayings and your doings. Remember that the reaping is in accordance with the sowing. Pray for tranquillity of spirit and cultivate patience. These graces, with living faith, shall sustain you when the hour comes to drink the cup of sacrifice. But never be dismayed; when you are through on earth, you shall also come to be with me.”
192:2.9 (2048.5) След това Иисус беседва с Тома и Натанаил: Той каза на Тома: “Тома, ти служиш ли ми?” Тома отговори: “Да, Господи, служа ти днес и ще ти служа винаги.” Тогава Иисус каза: “Ако искаш да ми служиш, служи на моите братя в плът така, както аз служих на теб. Неуморно прави добро, оставайки един от тези, на които е било предназначено от Бога да носят това служене на любовта. Когато завършиш своето служене с мен на Земята, ти ще служиш с мен в слава. Тома, ти трябва да спреш да се съмняваш; трябва да растеш във вярата и знаенето на истината. Вярвай в Бога като дете, но престани да се държиш по детски. Бъди мъжествен; бъди силен във вярата и могъщ в Царството Божие.”	192:2.9 (2048.5) Jesus next talked with Thomas and Nathaniel. Said he to Thomas, “Thomas, do you serve me?” Thomas replied, “Yes, Lord, I serve you now and always.” Then said Jesus: “If you would serve me, serve my brethren in the flesh even as I have served you. And be not weary in this well-doing but persevere as one who has been ordained by God for this service of love. When you have finished your service with me on earth, you shall serve with me in glory. Thomas, you must cease doubting; you must grow in faith and the knowledge of truth. Believe in God like a child but cease to act so childishly. Have courage; be strong in faith and mighty in the kingdom of God.”
192:2.10 (2049.1) След това Учителят попита Натанаил: “Натанаил, ти служиш ли ми?” И апостолът отговори: “Да, Учителю, от цялото си сърце.” Тогава Иисус каза: “Ако ми служиш от цялото си сърце, бъди неуморим в своето служене за благото на моите земни братя. Нека твоите съвети бъдат изпълнени с дружелюбие, а твоята философия — с любов. Служи на своите събратя така, както аз служих на теб. Бъди предан на хората и ги пази така, както аз пазех вас. Бъди по-малко критичен; не очаквай много от някои хора и твоето разочарование няма да бъде така силно. И когато земният труд бъде завършен, ти ще служиш заедно с мен на небето.”	192:2.10 (2049.1) Then said the Master to Nathaniel, “Nathaniel, do you serve me?” And the apostle answered, “Yes, Master, and with an undivided affection.” Then said Jesus: “If, therefore, you serve me with a whole heart, make sure that you are devoted to the welfare of my brethren on earth with tireless affection. Admix friendship with your counsel and add love to your philosophy. Serve your fellow men even as I have served you. Be faithful to men as I have watched over you. Be less critical; expect less of some men and thereby lessen the extent of your disappointment. And when the work down here is over, you shall serve with me on high.”
192:2.11 (2049.2) След това Учителят беседва с Матей и Филип. На Филип той каза: “Филипе, ще ми се подчиниш ли?” Филип отвърна: „Да, Господи, ще ти се подчинявам, даже ако това ми струва живота.” Тогава Иисус каза: “Ако си готов да ми се подчиняваш, отиди в земите на езичниците и възвестявай Евангелието. Пророците ни казваха, че да се подчиняваш е по-добре, отколкото да принасяш жертва. Чрез своята вяра ти стана познал Бога син на Царството. Следва да се подчиняваш само на един закон — на повелята да вървиш в мир с проповедта на Евангелието на Царството. Престани да се боиш от хората; не се страхувай да проповядваш вечен живот пред своите събратя, които водят безцелен живот в тъмнина и копнеят за светлината на истината. Ти, Филипе, повече няма да се занимаваш с пари и стоки. Сега си свободен да възвестяваш благата вест, както и твоите братя. И аз ще вървя пред теб и ще остана с теб до самия край.”	192:2.11 (2049.2) After this the Master talked with Matthew and Philip. To Philip he said, “Philip, do you obey me?” Philip answered, “Yes, Lord, I will obey you even with my life.” Then said Jesus: “If you would obey me, go then into the lands of the gentiles and proclaim this gospel. The prophets have told you that to obey is better than to sacrifice. By faith have you become a God-knowing kingdom son. There is but one law to obey—that is the command to go forth proclaiming the gospel of the kingdom. Cease to fear men; be unafraid to preach the good news of eternal life to your fellows who languish in darkness and hunger for the light of truth. No more, Philip, shall you busy yourself with money and goods. You now are free to preach the glad tidings just as are your brethren. And I will go before you and be with you even to the end.”
192:2.12 (2049.3) А след това, обръщайки се към Матей, Учителят попита: “Матей, готов ли си с цялото си сърце да ми се подчиняваш?” Матей отвърна: “Да, Господи, аз съм изцяло предан на изпълнението на твоята воля.” Тогава Учителят каза: “Матей, ако си готов да ми се подчиняваш, върви при всички народи с проповедта на Евангелието на Царството. Ти повече няма да снабдяваш своите братя с материални неща; занапред също ще възвестяваш Евангелието на духовното спасение. От днес посвети себе си на изпълнението на едно поръчение — проповедта на Евангелието на Царството на Отеца. Така, както аз изпълнявах волята на Отеца на Земята, така и ти ще изпълниш божественото поръчение. Помни: както юдеите, така и езичниците са твои братя. От никого не се бой, възвестявайки спасителната истина за Евангелието на Царството небесно. И където отида аз, там скоро ще попаднеш и ти.”	192:2.12 (2049.3) And then, speaking to Matthew, the Master asked, “Matthew, do you have it in your heart to obey me?” Matthew answered, “Yes, Lord, I am fully dedicated to doing your will.” Then said the Master: “Matthew, if you would obey me, go forth to teach all peoples this gospel of the kingdom. No longer will you serve your brethren the material things of life; henceforth you are also to proclaim the good news of spiritual salvation. From now on have an eye single only to obeying your commission to preach this gospel of the Father’s kingdom. As I have done the Father’s will on earth, so shall you fulfill the divine commission. Remember, both Jew and gentile are your brethren. Fear no man when you proclaim the saving truths of the gospel of the kingdom of heaven. And where I go, you shall presently come.”
192:2.13 (2049.4) След това Иисус отиде на разходка с близнаците Алфееви, Яков и Юда, и обръщайки се към двама им, попита: “Яков и Юда, вярвате ли ми?” И когато и двамата отвърнаха: “Да, Учителю, вярваме”, той каза: “Скоро аз ще ви напусна. Вие виждате, че вече ви напуснах в плът. Само за кратко време ще се задържа тук в този облик, преди да отида при Отеца. Вие вярвате в мен — вие сте и винаги ще си останете моите апостоли. Продължавайте да вярвате и да помните вашата връзка с мен, когато мен няма да ме има, след като вие може би ще се върнете към този труд, с който се занимавахте преди да започнете да живеете с мен. Не позволявайте на някаква външна промяна в труда ви да повлияе на вашата преданост. До края на своите земни деца вярвайте в Бога. Никога не забравяйте, че когато човек е син Божий във вярата, всеки честен труд в този свят е свещен, с каквото и да се занимава синът Божий. Затова отсега нататък изпълнявайте своя труд така, както ако го изпълнявахте за Бога. И когато изминете своя земен път, аз ще ви покажа други, още по-прекрасни светове, където също ще се трудите за мен. И във всеки труд — в този свят и в другите, аз ще се трудя с вас и моят дух ще пребивава във вас.”	192:2.13 (2049.4) Then he walked and talked with the Alpheus twins, James and Judas, and speaking to both of them, he asked, “James and Judas, do you believe in me?” And when they both answered, “Yes, Master, we do believe,” he said: “I will soon leave you. You see that I have already left you in the flesh. I tarry only a short time in this form before I go to my Father. You believe in me—you are my apostles, and you always will be. Go on believing and remembering your association with me, when I am gone, and after you have, perchance, returned to the work you used to do before you came to live with me. Never allow a change in your outward work to influence your allegiance. Have faith in God to the end of your days on earth. Never forget that, when you are a faith son of God, all upright work of the realm is sacred. Nothing which a son of God does can be common. Do your work, therefore, from this time on, as for God. And when you are through on this world, I have other and better worlds where you shall likewise work for me. And in all of this work, on this world and on other worlds, I will work with you, and my spirit shall dwell within you.”
192:2.14 (2049.5) Беше около десет часът, когато Иисус се върна след разходката с близнаците Алфееви, и, напускайки апостолите, той каза: “Сбогом; утре по обед ще се срещнем с вас в планината, където бяхте посветени за апостоли.” Като каза това, той изчезна от погледа им.	192:2.14 (2049.5) It was almost ten o’clock when Jesus returned from his visit with the Alpheus twins, and as he left the apostles, he said: “Farewell, until I meet you all on the mount of your ordination tomorrow at noontime.” When he had thus spoken, he vanished from their sight.
3. На планината на посвещението ^top	3. On the Mount of Ordination ^top
192:3.1 (2050.1) Както и беше уговорено, в събота на обед, 22 април, когато единадесетте апостоли се събраха на планината близо до Капернаум, Иисус се появи сред тях. Тази среща стана на същата тази планина, където Учителят ги отдели като свои апостоли и посланици на Царството на Отеца на Земята. И това стана четиринадесетата моронтийна поява на Учителя.	192:3.1 (2050.1) At noon on Saturday, April 22, the eleven apostles assembled by appointment on the hill near Capernaum, and Jesus appeared among them. This meeting occurred on the very mount where the Master had set them apart as his apostles and as ambassadors of the Father’s kingdom on earth. And this was the Master’s fourteenth morontia manifestation.
192:3.2 (2050.2) Като коленичиха в кръг около Учителя, единадесетте апостоли отново изслушаха неговите указания и видяха как той повтори процедурата на посвещаването в сан — такава, както в онзи ден, когато той за пръв път ги отдели за изпълнението на особения труд за благото на Царството. И всичко това напомняше на апостолите за тяхното първо посвещаване за служене на Отеца, с изключение на молитвите на Учителя — моронтийния Иисус; никога по-рано те не бяха слушали молитви, изпълнени с такова величие и сила. Техният Учител говореше с управителите на вселените като Властелин, на когото беше предадено цялото могъщество и цялата власт над неговата собствена вселена. И тези единадесет човека никога не забравиха този опит — потвърждението на своята апостолска преданост на моронтийния Иисус. Учителят прекара на планината точно един час заедно със своите апостоли и, топло прощавайки се с тях, изчезна.	192:3.2 (2050.2) At this time the eleven apostles knelt in a circle about the Master and heard him repeat the charges and saw him re-enact the ordination scene even as when they were first set apart for the special work of the kingdom. And all of this was to them as a memory of their former consecration to the Father’s service, except the Master’s prayer. When the Master—the morontia Jesus—now prayed, it was in tones of majesty and with words of power such as the apostles had never before heard. Their Master now spoke with the rulers of the universes as one who, in his own universe, had had all power and authority committed to his hand. And these eleven men never forgot this experience of the morontia rededication to the former pledges of ambassadorship. The Master spent just one hour on this mount with his ambassadors, and when he had taken an affectionate farewell of them, he vanished from their sight.
192:3.3 (2050.3) След това никой не видя Иисус цяла седмица. Апостолите не знаеха какво да правят, доколкото не знаеха дали Учителят ще отиде при Отеца. В това състояние на неувереност те останаха във Витсаида. Не отидоха на риболов, боейки се, че той може да ги посети и те няма да го видят. Цялата тази седмица Иисус се посвети на моронтийните създания на Земята, а също така и на моронтийния преход, ставащ в този свят.	192:3.3 (2050.3) And no one saw Jesus for a full week. The apostles really had no idea what to do, not knowing whether the Master had gone to the Father. In this state of uncertainty they tarried at Bethsaida. They were afraid to go fishing lest he come to visit them and they miss seeing him. During this entire week Jesus was occupied with the morontia creatures on earth and with the affairs of the morontia transition which he was experiencing on this world.
4. Събранието край езерото ^top	4. The Lakeside Gathering ^top
192:4.1 (2050.4) Мълвата за появата на Иисус се разпространи по цяла Галилея и всеки ден в дома на Зеведей идваха все повече вярващи, за да разпитат за възкресението на Учителя и да узнаят какво стои зад слуховете за неговите явявания. В началото на седмицата Петър оповести на вярващите, че следващата събота около три часа следобед на брега ще се състои общо събрание.	192:4.1 (2050.4) Word of the appearances of Jesus was spreading throughout Galilee, and every day increasing numbers of believers arrived at the Zebedee home to inquire about the Master’s resurrection and to find out the truth about these reputed appearances. Peter, early in the week, sent out word that a public meeting would be held by the seaside the next Sabbath at three o’clock in the afternoon.
192:4.2 (2050.5) Съответно на това в събота, 29 април, в три часа през деня повече от петстотин вярващи от околностите на Капернаум се събраха във Витсаида, за да чуят първата публична проповед на Петър след възкресяването на Иисус. Апостолът беше в най-добрата си форма и след като завърши своето проникновено обръщение, малцина от присъстващите се съмняваха в това, че Учителят е възкръснал от мъртвите.	192:4.2 (2050.5) Accordingly, on Saturday, April 29, at three o’clock, more than five hundred believers from the environs of Capernaum assembled at Bethsaida to hear Peter preach his first public sermon since the resurrection. The apostle was at his best, and after he had finished his appealing discourse, few of his hearers doubted that the Master had risen from the dead.
192:4.3 (2050.6) Петър завърши своята проповед с думите: “Ние твърдим, че Иисус Назарянин не е умрял; ние заявяваме, че той е възкръснал от гробницата; ние възвестяваме, че сме го видели и сме говорили с него.” Още щом той завърши своето утвърждаване на вярата, редом с него, пред очите на всички тези хора, се появи Учителят в моронтийна форма, като се обърна към тях с познатите думи: “Мир вам; моя свят оставям на вас.” Явявайки се пред тях и произнасяйки тези думи, той изчезна. Това стана петнадесетото моронтийно явяване на възкръсналия Иисус.	192:4.3 (2050.6) Peter ended his sermon, saying: “We affirm that Jesus of Nazareth is not dead; we declare that he has risen from the tomb; we proclaim that we have seen him and talked with him.” Just as he finished making this declaration of faith, there by his side, in full view of all these people, the Master appeared in morontia form and, speaking to them in familiar accents, said, “Peace be upon you, and my peace I leave with you.” When he had thus appeared and had so spoken to them, he vanished from their sight. This was the fifteenth morontia manifestation of the risen Jesus.
192:4.4 (2051.1) Предвид някои неща, казани от Учителя по време на срещата с единадесетте апостоли на планината на ръкополагането, у тях се създаде впечатлението, че Учителят скоро ще застане пред групата галилейски вярващи и че след това те следва да се върнат в Йерусалим. Съответно на това рано сутринта на следващия ден, 30 април, единадесетте апостоли тръгнаха от Витсаида за Йерусалим. Вървейки по долината на Йордан, те много учеха и проповядваха и затова пристигнаха в дома на Марк в Йерусалим едва късно вечерта в сряда, 3 май.	192:4.4 (2051.1) Because of certain things said to the eleven while they were in conference with the Master on the mount of ordination, the apostles received the impression that their Master would presently make a public appearance before a group of the Galilean believers, and that, after he had done so, they were to return to Jerusalem. Accordingly, early the next day, Sunday, April 30, the eleven left Bethsaida for Jerusalem. They did considerable teaching and preaching on the way down the Jordan, so that they did not arrive at the home of the Marks in Jerusalem until late on Wednesday, May 3.
192:4.5 (2051.2) За Йоан Марк връщането в дома беше свързано с прискърбно събитие — няколко часа по-рано неговият баща, Илия Марк, скоропостижно умря от кръвоизлив в мозъка. Макар че мисълта за несъмнеността на възкресението от мъртвите в голяма степен утеши апостолите в тяхната мъка, те истински скърбяха заради загубата на своя добър другар, който оставаше техен верен последовател даже във времената на велики беди и разочарования. Йоан Марк с всички сили си опитваше да утеши майка си и от нейно име предложи на апостолите и по-нататък да се разполагат в техния дом. И чак до деня Петдесетница горната стая остана пристанище за единадесетте апостоли.	192:4.5 (2051.2) This was a sad home-coming for John Mark. Just a few hours before he reached home, his father, Elijah Mark, suddenly died from a hemorrhage in the brain. Although the thought of the certainty of the resurrection of the dead did much to comfort the apostles in their grief, at the same time they truly mourned the loss of their good friend, who had been their stanch supporter even in the times of great trouble and disappointment. John Mark did all he could to comfort his mother and, speaking for her, invited the apostles to continue to make their home at her house. And the eleven made this upper chamber their headquarters until after the day of Pentecost.
192:4.6 (2051.3) Апостолите преднамерено влязоха в Йерусалим едва с настъпването на тъмнината, за да не ги забележат юдейските власти. Не се появиха те и на погребението на Йоан Марк. Целия следващ ден те прекараха в тишина и покой в горната стая, където станаха толкова много събития.	192:4.6 (2051.3) The apostles had purposely entered Jerusalem after nightfall that they might not be seen by the Jewish authorities. Neither did they publicly appear in connection with the funeral of Elijah Mark. All the next day they remained in quiet seclusion in this eventful upper chamber.
192:4.7 (2051.4) В четвъртък вечерта апостолите се събраха в същата горна стая и всеки от тях — с изключение на Тома, Симон Зилот и близнаците Алфееви, тържествено се закле да тръгне на път с публични проповеди на новото Евангелие на възкръсналия Господ. Вече бяха направени първите крачки към превръщането на Евангелието на Царството — богосиновството и човешкото братство, във възвестяване на възкресението на Иисус. Натанаил възразяваше против такова смесване на акцентите в техните публични проповеди, но той не можеше да устои пред красноречието на Петър, както не можеше и да преодолее ентусиазма на учениците, особено на вярващите жени.	192:4.7 (2051.4) On Thursday night the apostles had a wonderful meeting in this upper chamber and all pledged themselves to go forth in the public preaching of the new gospel of the risen Lord except Thomas, Simon Zelotes, and the Alpheus twins. Already had begun the first steps of changing the gospel of the kingdom—sonship with God and brotherhood with man—into the proclamation of the resurrection of Jesus. Nathaniel opposed this shift in the burden of their public message, but he could not withstand Peter’s eloquence, neither could he overcome the enthusiasm of the disciples, especially the women believers.
192:4.8 (2051.5) Така, под енергичното ръководство на Петър — още преди Учителят да се възнесе при Отеца, — тези благонамерени ученици започнаха едва уловимия процес на постепенно и неотклонно превръщане на религията на Иисус в нова и видоизменена форма на религия за Иисус.	192:4.8 (2051.5) And so, under the vigorous leadership of Peter and ere the Master ascended to the Father, his well-meaning representatives began that subtle process of gradually and certainly changing the religion of Jesus into a new and modified form of religion about Jesus.