Документ 193	Paper 193
Последните явявания и възнесението	Final Appearances and Ascension
193:0.1 (2052.1) ШЕСТНАДЕСЕТОТО моронтийно явяване на Иисус стана около девет часа вечерта в петък, 5 май, при Никодим, в двора на неговия дом. Тази вечер йерусалимските вярващи предприеха първия след възкресението опит да се съберат заедно. Тук присъстваха единадесетте апостоли, женският корпус заедно със своите помощници и около петдесет други най-близки ученици на Иисус, включително няколко гърци. В течение на половин час тези вярващи водеха непринудена беседа, когато внезапно Учителят се появи в изцяло зрим моронтиен облик и веднага пристъпи към наставления. Иисус каза:	193:0.1 (2052.1) THE sixteenth morontia manifestation of Jesus occurred on Friday, May 5, in the courtyard of Nicodemus, about nine o’clock at night. On this evening the Jerusalem believers had made their first attempt to get together since the resurrection. Assembled here at this time were the eleven apostles, the women’s corps and their associates, and about fifty other leading disciples of the Master, including a number of the Greeks. This company of believers had been visiting informally for more than half an hour when, suddenly, the morontia Master appeared in full view and immediately began to instruct them. Said Jesus:
193:0.2 (2052.2) “Мир вам. Това е най-представителната група вярващи — апостоли и ученици, мъже и жени, пред която аз заставам от времето на моето освобождаване от плът. Обръщам вниманието ви на това, което предварително ви казвах: моето пребиваване сред вас трябва да свърши. Аз ви казвах, че скоро трябва да се върна при Отеца. И след това откровено ви заявявах, че първосвещениците и управниците на юдеите ще ме предадат на екзекуция и че аз ще стана от гроба. Защо в такъв случай така се объркахте, когато това стана? И защо бяхте така удивени, когато възкръснах на третия ден? Вие не ми повярвахте, тъй като слушахте моите думи, без да вниквате в смисъла им.	193:0.2 (2052.2) “Peace be upon you. This is the most representative group of believers—apostles and disciples, both men and women—to which I have appeared since the time of my deliverance from the flesh. I now call you to witness that I told you beforehand that my sojourn among you must come to an end; I told you that presently I must return to the Father. And then I plainly told you how the chief priests and the rulers of the Jews would deliver me up to be put to death, and that I would rise from the grave. Why, then, did you allow yourselves to become so disconcerted by all this when it came to pass? and why were you so surprised when I rose from the tomb on the third day? You failed to believe me because you heard my words without comprehending the meaning thereof.
193:0.3 (2052.3) А сега трябва да ме изслушате, за да не повтаряте същата грешка, която се заключава във възприемане на моето учение само с ума, не постигайки неговото значение със сърцето. От началото на моето пребиваване като един от вас аз ви учех, че моята цел е разкриването на небесния Баща пред Неговите земни деца. Преживях посвещение, разкриващо Бога, за да можете да изпитате живот, преживян от познаването на Бога. Аз разкрих Бога като ваш небесен Баща; разкрих вас като Неговите земни синове. Любовта на Бога към вас, Неговите земни синове, е факт. Чрез вярата в моите думи този факт се превръща във вашите сърца във вечна и жива истина. Когато чрез жива вяра придобивате божествено богосъзнание, вие се раждате в духа като деца на светлината и живота — вечен живот, в който ще извършите възход във вселената на вселените и ще овладеете опита по придобиването на Бога-Баща в Рая.	193:0.3 (2052.3) “And now you should give ear to my words lest you again make the mistake of hearing my teaching with the mind while in your hearts you fail to comprehend the meaning. From the beginning of my sojourn as one of you, I taught you that my one purpose was to reveal my Father in heaven to his children on earth. I have lived the God-revealing bestowal that you might experience the God-knowing career. I have revealed God as your Father in heaven; I have revealed you as the sons of God on earth. It is a fact that God loves you, his sons. By faith in my word this fact becomes an eternal and living truth in your hearts. When, by living faith, you become divinely God-conscious, you are then born of the spirit as children of light and life, even the eternal life wherewith you shall ascend the universe of universes and attain the experience of finding God the Father on Paradise.
193:0.4 (2052.4) Аз ви призовавам винаги да помните, че вашата мисия сред хората се състои във възвестяване Евангелието на Царството — реалностите на богобащинството и истината на богосиновството. Възвестявайте цялата истина за благата вест, а не само част от спасителното Евангелие. Възкресението не измени вашата проповед. Придобитото чрез вяра богосиновство остава спасителна истина на Евангелието на Царството. Вие трябва да вървите с мир с проповедта на любовта към Бога и служенето на човека. И преди всичко светът трябва да знае следното: хората са Божии синове и чрез своята вяра те действително са способни да осъзнаят и изпитат в ежедневния си опит тази възвисяваща истина. Моето посвещение трябва да помогне на всички хора да узнаят, че те са Божии деца, но такова знание ще бъде недостатъчно, ако не успеят лично, чрез своята вяра, да постигнат спасителната истина за това, че са живи духовни синове на вечния Баща. Евангелието на Царството говори за любовта към Отеца и за служенето на Неговите деца на Земята.	193:0.4 (2052.4) “I admonish you ever to remember that your mission among men is to proclaim the gospel of the kingdom—the reality of the fatherhood of God and the truth of the sonship of man. Proclaim the whole truth of the good news, not just a part of the saving gospel. Your message is not changed by my resurrection experience. Sonship with God, by faith, is still the saving truth of the gospel of the kingdom. You are to go forth preaching the love of God and the service of man. That which the world needs most to know is: Men are the sons of God, and through faith they can actually realize, and daily experience, this ennobling truth. My bestowal should help all men to know that they are the children of God, but such knowledge will not suffice if they fail personally to faith-grasp the saving truth that they are the living spirit sons of the eternal Father. The gospel of the kingdom is concerned with the love of the Father and the service of his children on earth.
193:0.5 (2053.1) Всички вие, присъстващи тук, знаете, че аз съм станал от мъртвите, но в това няма нищо удивително. В моята власт е да отдавам живота и да го взема отново; Отецът дава такава власт на Своите Райски Синове. По-скоро вашите сърца трябва да се вълнуват от известието, че след като напуснах новата гробница на Йосиф, мъртвите от цялата епоха стъпиха на пътя на вечния възход. Преживях своя живот в плът, за да ви покажа, че вие, чрез изпълненото с любов служене, можете да разкриете Бога пред своите събратя така, както аз разкривах Бога в любовта и служенето на вас. Живях сред вас като Сина Човешки, за да можете вие, както и останалите хора, да можете да узнаете, че всички вие действително сте синове Божии. Вървете сега по всички краища на света, проповядвайки на всички хора това Евангелие на Царството. Обичайте всички хора, както ви обичах аз; служете на своите събратя, както аз ви служих. Даром получихте, даром давайте. Останете тук в Йерусалим само за времето на моето възкачване при Отеца и докато не ви изпратя Духа на Истината. Той ще ви доведе до нова истина и аз ще тръгна заедно с вас по целия сват. Аз съм винаги с вас и своя свят оставям на вас.”	193:0.5 (2053.1) “Among yourselves, here, you share the knowledge that I have risen from the dead, but that is not strange. I have the power to lay down my life and to take it up again; the Father gives such power to his Paradise Sons. You should the rather be stirred in your hearts by the knowledge that the dead of an age entered upon the eternal ascent soon after I left Joseph’s new tomb. I lived my life in the flesh to show how you can, through loving service, become God-revealing to your fellow men even as, by loving you and serving you, I have become God-revealing to you. I have lived among you as the Son of Man that you, and all other men, might know that you are all indeed the sons of God. Therefore, go you now into all the world preaching this gospel of the kingdom of heaven to all men. Love all men as I have loved you; serve your fellow mortals as I have served you. Freely you have received, freely give. Only tarry here in Jerusalem while I go to the Father, and until I send you the Spirit of Truth. He shall lead you into the enlarged truth, and I will go with you into all the world. I am with you always, and my peace I leave with you.”
193:0.6 (2053.2) Казвайки това, Учителят изчезна от погледа. Едва преди разсъмване тези вярващи се разотидоха по домовете си; цялата нощ те прекараха заедно, горещо обсъждайки наставленията на Учителя и размишлявайки над всичко, което стана с него. Йоан Зеведеев и другите апостоли споделиха с него своя опит по общуването с моронтийния Учител в Галилея и разказаха как им се е явявал три пъти.	193:0.6 (2053.2) When the Master had spoken to them, he vanished from their sight. It was near daybreak before these believers dispersed; all night they remained together, earnestly discussing the Master’s admonitions and contemplating all that had befallen them. James Zebedee and others of the apostles also told them of their experiences with the morontia Master in Galilee and recited how he had three times appeared to them.
1. Явяването в Сихар ^top	1. The Appearance at Sychar ^top
193:1.1 (2053.3) Около четири часа в събота, 13 май, Учителят се яви на Налда и на приблизително седемдесет и пет самаряни край кладенеца на Яков в Сихар. Вярващите често се срещаха тук, редом с това място, където Иисус говореше с Налда за водата на живота. В този ден, щом обсъдиха известията за възкресението, Иисус внезапно им се яви и им каза:	193:1.1 (2053.3) About four o’clock on Sabbath afternoon, May 13, the Master appeared to Nalda and about seventy-five Samaritan believers near Jacob’s well, at Sychar. The believers were in the habit of meeting at this place, near where Jesus had spoken to Nalda concerning the water of life. On this day, just as they had finished their discussions of the reported resurrection, Jesus suddenly appeared before them, saying:
193:1.2 (2053.4) “Мир вам. Вие се радвате, узнавайки за моето възкресение и живот, но това нищо няма да ви даде, ако отначало не се родите във вечния дух и с това чрез своята вяра не придобиете дара на вечния живот. Ако сте вероизповедни синове на моя Баща, вие никога няма да умрете; никога няма да загинете. Евангелието на Царството ви научи, че всички хора са синове Божии. И тази блага вест е за любовта на небесния Баща не на планината Гаризим и не в Йерусалим, а там, където вие се намирате, в духа и в истината. Именно вашата вяра спасява душите ви. Спасението е дар на Бога за всеки, който вярва, че е Негов син. Но не се заблуждавайте: макар че спасението е безвъзмезден дар от Бога, Който се посвещава на всички, които приемат вярата в Него, след спасението трябва да следва опитът от принасянето на духовните плодове в този живот, преживяван в плът. Приемането на учението за богобащинството предполага, че вие така безусловно приемате свързаната с него истина за братството между хората. А ако човекът е ваш брат, то това вече не е просто ближен, когото Отецът иска да обичаш като самия себе си. Вие не просто ще обичате своя брат като член на своето семейство, но и ще му служите, доколкото, бидейки мои братя, изпитахте на себе си моята любов и моето служене. А затова вървете по целия свят, разказвайки за тази блага вест на всички създания от всички раси, племена и народи. Моят дух ще върви пред вас и аз винаги ще бъда с вас.”	193:1.2 (2053.4) “Peace be upon you. You rejoice to know that I am the resurrection and the life, but this will avail you nothing unless you are first born of the eternal spirit, thereby coming to possess, by faith, the gift of eternal life. If you are the faith sons of my Father, you shall never die; you shall not perish. The gospel of the kingdom has taught you that all men are the sons of God. And this good news concerning the love of the heavenly Father for his children on earth must be carried to all the world. The time has come when you worship God neither on Gerizim nor at Jerusalem, but where you are, as you are, in spirit and in truth. It is your faith that saves your souls. Salvation is the gift of God to all who believe they are his sons. But be not deceived; while salvation is the free gift of God and is bestowed upon all who accept it by faith, there follows the experience of bearing the fruits of this spirit life as it is lived in the flesh. The acceptance of the doctrine of the fatherhood of God implies that you also freely accept the associated truth of the brotherhood of man. And if man is your brother, he is even more than your neighbor, whom the Father requires you to love as yourself. Your brother, being of your own family, you will not only love with a family affection, but you will also serve as you would serve yourself. And you will thus love and serve your brother because you, being my brethren, have been thus loved and served by me. Go, then, into all the world telling this good news to all creatures of every race, tribe, and nation. My spirit shall go before you, and I will be with you always.”
193:1.3 (2054.1) Явяването на Учителя крайно порази самаряните и те побързаха да отидат в съседните градове и села, навсякъде разказвайки, че са видели Иисус и че той е говорил с тях. Това беше седемнадесетото моронтийно явяване на Учителя.	193:1.3 (2054.1) These Samaritans were greatly astonished at this appearance of the Master, and they hastened off to the near-by towns and villages, where they published abroad the news that they had seen Jesus, and that he had talked to them. And this was the seventeenth morontia appearance of the Master.
2. Явяването във Финикия ^top	2. The Phoenician Appearance ^top
193:2.1 (2054.2) Осемнадесетото явяване на Учителя стана в Тир във вторник, 16 май, около девет часа вечерта. Този път той също така се яви към края на събранието на вярващите, когато те вече се канеха да се разотидат, с думите:	193:2.1 (2054.2) The Master’s eighteenth morontia appearance was at Tyre, on Tuesday, May 16, at a little before nine o’clock in the evening. Again he appeared at the close of a meeting of believers, as they were about to disperse, saying:
193:2.2 (2054.3) “Мир вам. Вие се радвате, че Синът Човешки е възкръснал от мъртвите, защото благодарение на това знаете, че вие и вашите братя също ще преживявате смъртта в плът. Но условие за такова спасение е раждането в духа — духа на търсене на истината и намиране на Бога. Хлябът и водата на живота се дават на тези, които са гладни за истината и жадуват за праведност — за Бога. Фактът на възкръсването от мъртвите не е Евангелие на Царството. Всички тези велики истини и вселенски факти имат отношение към Евангелието, доколкото те са част от резултатите, които произтичат от вярата в благата вест и влизат в последващия опит на всеки, който чрез вярата, на дело и наистина става безсмъртен син на вечния Бог. Моят Баща ме изпрати в този свят да възвестявам на всички хора спасението на богосиновството. И, ето, аз ви изпращам в света с проповедта на това спасение на богосиновството. Спасението е безвъзмезден дар от Бога, но родените в духа започват веднага да носят плодовете на божествения дух в изпълненото с любов служене на своите събратя. В живота на родените в духа и позналите Бога смъртни се появяват следните плодове: любвеобилно служене, безкористна привързаност, мъжествена преданост, неподправена честност, просветена искреност, неугасваща надежда, пълно доверие, милосърдна опека, неизменна добродетел, великодушна търпимост и траен мир. Ако тези, които заявяват за своята вяра, не принасят в живота си тези плодове на божествения дух, те са мъртви; Духът на Истината не е в тях; те представляват безполезните филизи на живата лоза и скоро ще бъдат откъснати. Моят Отец изисква от Своите вероизповедни деца да носят обилни духовни плодове. Затова, ако оставате безплодни, Той ще изкопае вашите корени и ще отсече вашите безплодни филизи. Вие трябва да носите все повече плодове на духа според своя небесен възход в Царството Божие. Можете да встъпите в Царството като дете, но Отецът изисква чрез благодат да достигнете пълна духовна зрелост. И когато тръгнете по света, за да разкажете на всички народи за това Евангелие, аз ще вървя пред вас и моят Дух на Истината ще пребивава във вашите сърца. Своя мир аз оставям на вас.”	193:2.2 (2054.3) “Peace be upon you. You rejoice to know that the Son of Man has risen from the dead because you thereby know that you and your brethren shall also survive mortal death. But such survival is dependent on your having been previously born of the spirit of truth-seeking and God-finding. The bread of life and the water thereof are given only to those who hunger for truth and thirst for righteousness—for God. The fact that the dead rise is not the gospel of the kingdom. These great truths and these universe facts are all related to this gospel in that they are a part of the result of believing the good news and are embraced in the subsequent experience of those who, by faith, become, in deed and in truth, the everlasting sons of the eternal God. My Father sent me into the world to proclaim this salvation of sonship to all men. And so send I you abroad to preach this salvation of sonship. Salvation is the free gift of God, but those who are born of the spirit will immediately begin to show forth the fruits of the spirit in loving service to their fellow creatures. And the fruits of the divine spirit which are yielded in the lives of spirit-born and God-knowing mortals are: loving service, unselfish devotion, courageous loyalty, sincere fairness, enlightened honesty, undying hope, confiding trust, merciful ministry, unfailing goodness, forgiving tolerance, and enduring peace. If professed believers bear not these fruits of the divine spirit in their lives, they are dead; the Spirit of Truth is not in them; they are useless branches on the living vine, and they soon will be taken away. My Father requires of the children of faith that they bear much spirit fruit. If, therefore, you are not fruitful, he will dig about your roots and cut away your unfruitful branches. Increasingly, must you yield the fruits of the spirit as you progress heavenward in the kingdom of God. You may enter the kingdom as a child, but the Father requires that you grow up, by grace, to the full stature of spiritual adulthood. And when you go abroad to tell all nations the good news of this gospel, I will go before you, and my Spirit of Truth shall abide in your hearts. My peace I leave with you.”
193:2.3 (2054.4) И след това Учителят изчезна от погледа им. На следващия ден от Тир тръгнаха на път онези, които донесоха това известие в Сидон, а също така и в Антиохия и Дамаск. Иисус се срещаше с тези вярващи при живота си в плът и те веднага го познаха, още щом започна да ги учи. Макар че на неговите събратя им беше трудно да познаят Иисус в зримата моронтийна форма, те веднага разбираха кой е пред тях, когато той заговаряше с тях.	193:2.3 (2054.4) And then the Master disappeared from their sight. The next day there went out from Tyre those who carried this story to Sidon and even to Antioch and Damascus. Jesus had been with these believers when he was in the flesh, and they were quick to recognize him when he began to teach them. While his friends could not readily recognize his morontia form when made visible, they were never slow to identify his personality when he spoke to them.
3. Последното явяване в Йерусалим ^top	3. Last Appearance in Jerusalem ^top
193:3.1 (2055.1) Рано сутринта в четвъртък, 18 май, Иисус за последен път се яви на Земята в моронтиен облик. В момента, когато единадесетте апостоли се канеха да пристъпят към закуската в горната стая в дома на Мария Марк, Иисус им се яви и им каза:	193:3.1 (2055.1) Early Thursday morning, May 18, Jesus made his last appearance on earth as a morontia personality. As the eleven apostles were about to sit down to breakfast in the upper chamber of Mary Mark’s home, Jesus appeared to them and said:
193:3.2 (2055.2) “Мир вам. Аз ви помолих да останете тук, в Йерусалим, докато не се възнеса към Отеца и не ви изпратя Духа на Истината, Който скоро ще бъде излят над цялата плът и ще ви дари със “сила свише”.” Симон Зилот прекъсна Иисус и попита: “И тогава, Учителю, ти ще възстановиш Царството и ние ще видим как славата Божия ще се прояви на Земята?” Изслушвайки въпроса на Симон Зилот, Иисус отговори: “Симон, ти все още се вкопчваш в своите стари представи за юдейския Месия и материалното царство. Но след като над вас слезе Духът, вие ще придобиете духовна сила и скоро ще тръгнете по целия свят с проповедта на това Евангелие за Царството. Както Отецът ме изпрати в този свят, така аз изпращам вас. И желая вие да се обичате един друг и да се доверявате един на друг. Юда повече не е с вас, тъй като неговата любов изстина, а също и затова, защото той престана да ви се доверява — на вас, неговите верни събратя. Нима не сте чели в Писанието: “Не е хубаво човекът да бъде сам. Никой не живее сам по себе си”? А също така и това място, където е казано: “Който иска да има приятели, той самият трябва да е дружелюбен”? И нима не ви изпратих да учите по двама, за да не се чувствате самотни и да не си навлечете злото и страданията, които носи изолацията? Вие също добре знаете, че когато живях в плът, аз не си позволявах дълго да оставам сам. От самото начало на нашето общуване двама или трима от вас винаги бяха покрай мен или близо до мен, даже ако общувах с Отеца. Затова, доверявайте се един на друг и разчитайте един на друг. И това е толкова повече необходимо затова, защото днес се каня да ви оставя сами в света. Времето дойде; скоро аз ще отида при Отеца.”	193:3.2 (2055.2) “Peace be upon you. I have asked you to tarry here in Jerusalem until I ascend to the Father, even until I send you the Spirit of Truth, who shall soon be poured out upon all flesh, and who shall endow you with power from on high.” Simon Zelotes interrupted Jesus, asking, “Then, Master, will you restore the kingdom, and will we see the glory of God manifested on earth?” When Jesus had listened to Simon’s question, he answered: “Simon, you still cling to your old ideas about the Jewish Messiah and the material kingdom. But you will receive spiritual power after the spirit has descended upon you, and you will presently go into all the world preaching this gospel of the kingdom. As the Father sent me into the world, so do I send you. And I wish that you would love and trust one another. Judas is no more with you because his love grew cold, and because he refused to trust you, his loyal brethren. Have you not read in the Scripture where it is written: ‘It is not good for man to be alone. No man lives to himself’? And also where it says: ‘He who would have friends must show himself friendly’? And did I not even send you out to teach, two and two, that you might not become lonely and fall into the mischief and miseries of isolation? You also well know that, when I was in the flesh, I did not permit myself to be alone for long periods. From the very beginning of our associations I always had two or three of you constantly by my side or else very near at hand even when I communed with the Father. Trust, therefore, and confide in one another. And this is all the more needful since I am this day going to leave you alone in the world. The hour has come; I am about to go to the Father.”
193:3.3 (2055.3) Казвайки това, Иисус със знак повели на апостолите да го следват и ги поведе на Елеонската планина, където се прости с тях, преди да напусне Урантия. В тържествено мълчание те вървяха към Елеон. Никой не пророни нито дума от момента, когато те напуснаха горната зала и докато не спряха в Елеонската планина.	193:3.3 (2055.3) When he had spoken, he beckoned for them to come with him, and he led them out on the Mount of Olives, where he bade them farewell preparatory to departing from Urantia. This was a solemn journey to Olivet. Not a word was spoken by any of them from the time they left the upper chamber until Jesus paused with them on the Mount of Olives.
4. Причини за падението на Юда ^top	4. Causes of Judas’s Downfall ^top
193:4.1 (2055.4) В първата част на прощалното обръщение към апостолите Учителят говореше за загубата на Юда и посочи примера с трагичната съдба на техния вероломен събрат като сериозно предупреждение за опасностите от социална изолация и разединяване. За вярващите от тази и бъдещата епоха може да се окаже полезно да разгледат причините за падението на Юда в светлината на забележките на Учителя с оглед натрупване на познания от последващите векове.	193:4.1 (2055.4) It was in the first part of the Master’s farewell message to his apostles that he alluded to the loss of Judas and held up the tragic fate of their traitorous fellow worker as a solemn warning against the dangers of social and fraternal isolation. It may be helpful to believers, in this and in future ages, briefly to review the causes of Judas’s downfall in the light of the Master’s remarks and in view of the accumulated enlightenment of succeeding centuries.
193:4.2 (2055.5) Обръщайки се мислено към тази трагедия, ние разбираме, че Юда се отклони от пътя главно поради това, че беше изключително изолирана личност — личност, затворена в себе си и лишена от нормални социални контакти. Той упорито отказваше да се довери на своите събратя-апостоли или да бъде откровен с тях. Но сама по себе си изолираността на личността не би довела до такова зло, ако Юда се беше научил повече да обича и беше се обогатил с духовна благодат. Освен това, сякаш нарочно задълбочавайки и без това лошото положение, той упорито таеше зло и хранеше такива пагубни чувства като отмъстителност и неопределено желание да си „разчисти сметките” с някого за всичките си разочарования.	193:4.2 (2055.5) As we look back upon this tragedy, we conceive that Judas went wrong, primarily, because he was very markedly an isolated personality, a personality shut in and away from ordinary social contacts. He persistently refused to confide in, or freely fraternize with, his fellow apostles. But his being an isolated type of personality would not, in and of itself, have wrought such mischief for Judas had it not been that he also failed to increase in love and grow in spiritual grace. And then, as if to make a bad matter worse, he persistently harbored grudges and fostered such psychologic enemies as revenge and the generalized craving to “get even” with somebody for all his disappointments.
193:4.3 (2056.1) Такова прискърбно съчетание на индивидуални особености и психически наклонности доведе до гибелта на благонамерения човек, който не можа да подтисне тези прояви на злото с любов, вяра и доверие. Това, че Юда съвсем не беше задължително да се отклони от истинския път, се потвърждава от примера на Тома и Натанаил, които страдаха от същата подозрителност и прекомерен индивидуализъм. Даже Андрей и Матей притежаваха много аналогични наклонности, но у всички тези хора с течение на времето любовта към Иисус и своите събратя-апостоли нарастваше, а не намаляваше. Те растяха в благодат и знаене на истината. Все повече се доверяваха на своите братя и постепенно придобиха способността да разчитат на събратята си. Юда упорито се отказваше да разчита на своите братя. Когато нарастващите нервни преживявания го принуждаваха да търси отдушник в самоизразяването, той неизменно искаше съвет и получаваше неразумно утешение от своите духовни роднини или някои случайни познати, които бяха или безразлични, или истински враждебно настроени към успешното разпространение на духовните реалности на Небесното царство, което той представяше на Земята заедно с единадесетте други посветени апостоли.	193:4.3 (2056.1) This unfortunate combination of individual peculiarities and mental tendencies conspired to destroy a well-intentioned man who failed to subdue these evils by love, faith, and trust. That Judas need not have gone wrong is well proved by the cases of Thomas and Nathaniel, both of whom were cursed with this same sort of suspicion and overdevelopment of the individualistic tendency. Even Andrew and Matthew had many leanings in this direction; but all these men grew to love Jesus and their fellow apostles more, and not less, as time passed. They grew in grace and in a knowledge of the truth. They became increasingly more trustful of their brethren and slowly developed the ability to confide in their fellows. Judas persistently refused to confide in his brethren. When he was impelled, by the accumulation of his emotional conflicts, to seek relief in self-expression, he invariably sought the advice and received the unwise consolation of his unspiritual relatives or those chance acquaintances who were either indifferent, or actually hostile, to the welfare and progress of the spiritual realities of the heavenly kingdom, of which he was one of the twelve consecrated ambassadors on earth.
193:4.4 (2056.2) Юда претърпя поражение в своите земни сражения вследствие определени фактори, отнасящи се до индивидуалните наклонности и слабости на характера:	193:4.4 (2056.2) Judas met defeat in his battles of the earth struggle because of the following factors of personal tendencies and character weakness:
193:4.5 (2056.3) 1. Той представляваше изолиран тип човек. Отличаваше се с ярко изразен индивидуализъм и избра пътя на превръщането в безнадеждно затворена и асоциална личност.	193:4.5 (2056.3) 1. He was an isolated type of human being. He was highly individualistic and chose to grow into a confirmed “shut-in” and unsociable sort of person.
193:4.6 (2056.4) 2. Неговото детство беше твърде леко. Той не понасяше каквито и да са препятствия. Винаги искаше да бъде победител, изобщо не можеше да губи.	193:4.6 (2056.4) 2. As a child, life had been made too easy for him. He bitterly resented thwarting. He always expected to win; he was a very poor loser.
193:4.7 (2056.5) 3. Той така и не се научи да се отнася философски към разочарованията. Вместо да възприема разочарованията като обикновен и повсеместен атрибут на човешкото съществуване, той винаги обвиняваше за своите лични трудности и разочарования някого от апостолите или всички свои съратници заедно.	193:4.7 (2056.5) 3. He never acquired a philosophic technique for meeting disappointment. Instead of accepting disappointments as a regular and commonplace feature of human existence, he unfailingly resorted to the practice of blaming someone in particular, or his associates as a group, for all his personal difficulties and disappointments.
193:4.8 (2056.6) 4. Той беше склонен да таи зло; постоянно таеше идеята за отмъщение.	193:4.8 (2056.6) 4. He was given to holding grudges; he was always entertaining the idea of revenge.
193:4.9 (2056.7) 5. Не обичаше да гледа истината в очите; беше нечестен в своето отношение към жизнените ситуации.	193:4.9 (2056.7) 5. He did not like to face facts frankly; he was dishonest in his attitude toward life situations.
193:4.10 (2056.8) 6. Той не обичаше да говори за своите лични проблеми с най-близките си съратници; отказваше се да обсъжда трудностите си с истински приятели и с тези, които действително го обичаха. За всичките години на общуване с Учителя Юда нито веднъж не се обърна с нито един личен проблем.	193:4.10 (2056.8) 6. He disliked to discuss his personal problems with his immediate associates; he refused to talk over his difficulties with his real friends and those who truly loved him. In all the years of their association he never once went to the Master with a purely personal problem.
193:4.11 (2056.9) 7. Той така и не разбра, че истинска награда за благородния живот в края на краищата са духовните блага, които не винаги се раздават в течение на един кратък живот в плът.	193:4.11 (2056.9) 7. He never learned that the real rewards for noble living are, after all, spiritual prizes, which are not always distributed during this one short life in the flesh.
193:4.12 (2056.10) В резултат от постоянната изолация на личността неговите скърби се умножиха, страданията се задълбочаваха, безпокойствата се усилваха, а отчаянието стана почти непоносимо.	193:4.12 (2056.10) As a result of his persistent isolation of personality, his griefs multiplied, his sorrows increased, his anxieties augmented, and his despair deepened almost beyond endurance.
193:4.13 (2057.1) Макар че този егоист и свръхиндивидуалист се отличаваше с много психически, емоционални и духовни проблеми, неговите основни трудности бяха следните: в сферата на личността — изолираност. В сферата на разума — подозрителност и отмъстителност. В сферата на характера — навъсеност и злопаметност. В емоционалната сфера — неспособност да обича и прощава. В социалната сфера — недоверчивост и почти пълна затвореност. В сферата на духа — високомерие и егоистична амбициозност. В живота той пренебрегваше тези, които го обичаха, а в смъртта остана без приятели.	193:4.13 (2057.1) While this self-centered and ultraindividualistic apostle had many psychic, emotional, and spiritual troubles, his main difficulties were: In personality, he was isolated. In mind, he was suspicious and vengeful. In temperament, he was surly and vindictive. Emotionally, he was loveless and unforgiving. Socially, he was unconfiding and almost wholly self-contained. In spirit, he became arrogant and selfishly ambitious. In life, he ignored those who loved him, and in death, he was friendless.
193:4.14 (2057.2) Такива са вътрешните фактори и порочни влияния, които в съвкупност обясняват как благонамереният и по принцип някога искрено вярващ в Иисус човек, независимо от неколкогодишното близко общуване с неговата преобразуваща личност, изостави своите другари, отрече се от святото дело, отказа се от свещеното призвание и предаде своя Божествен Учител.	193:4.14 (2057.2) These, then, are the factors of mind and influences of evil which, taken altogether, explain why a well-meaning and otherwise onetime sincere believer in Jesus, even after several years of intimate association with his transforming personality, forsook his fellows, repudiated a sacred cause, renounced his holy calling, and betrayed his divine Master.
5. Възнесението на учителя ^top	5. The Master’s Ascension ^top
193:5.1 (2057.3) В четвъртък, 18 май, около седем и половина сутринта Иисус достигна западния склон на Елеонската планина заедно със своите единадесет мълчаливи и малко озадачени апостоли. Изминавайки две трети от пътя до върха на планината, те се спряха; оттук им се откриваше целият Йерусалим и лежащата долу Гетсимания. Иисус се приготви да се обърне към апостолите с прощални думи, преди да напусне Урантия. Когато той застана пред тях, апостолите без всякакво указание преклониха около Иисус колене и Учителят каза:	193:5.1 (2057.3) It was almost half past seven o’clock this Thursday morning, May 18, when Jesus arrived on the western slope of Mount Olivet with his eleven silent and somewhat bewildered apostles. From this location, about two thirds the way up the mountain, they could look out over Jerusalem and down upon Gethsemane. Jesus now prepared to say his last farewell to the apostles before he took leave of Urantia. As he stood there before them, without being directed they knelt about him in a circle, and the Master said:
193:5.2 (2057.4) “Помолих ви да останете в Йерусалим, докато не придобиете сила свише. Каня се да ви напусна и да се възнеса при моя Отец и скоро, много скоро ще изпратим в този свят на моето пребиваване Духа на Истината; и когато Той пристигне, вие ще пристъпите към ново възвестяване на Евангелието на Царството — отначало в Йерусалим, а след това във всички кътчета на света. Обичайте хората така, както аз ви обичах, и служете на другите смъртни така, както аз ви служих. Нека плодовете на духа, които се раждат във вашия живот, накарат хорските души да повярват в истината, че човекът е син Божий и че всички хора са братя. Помнете всичко, на което ви учих, и този живот, който преживях сред вас. Моята любов ви защитава, моят дух ще пребивава във вас и моят мир ще остане с вас. Сбогом.”	193:5.2 (2057.4) “I bade you tarry in Jerusalem until you were endowed with power from on high. I am now about to take leave of you; I am about to ascend to my Father, and soon, very soon, will we send into this world of my sojourn the Spirit of Truth; and when he has come, you shall begin the new proclamation of the gospel of the kingdom, first in Jerusalem and then to the uttermost parts of the world. Love men with the love wherewith I have loved you and serve your fellow mortals even as I have served you. By the spirit fruits of your lives impel souls to believe the truth that man is a son of God, and that all men are brethren. Remember all I have taught you and the life I have lived among you. My love overshadows you, my spirit will dwell with you, and my peace shall abide upon you. Farewell.”
193:5.3 (2057.5) Казвайки това, моронтийният Учител изчезна от погледа им. Това така наречено възнесение на Иисус с нищо не се различаваше от неговите други изчезвания от полезрението на смъртните за четиридесетте дни на моронтийния път, преминат от него на Урантия.	193:5.3 (2057.5) When the morontia Master had thus spoken, he vanished from their sight. This so-called ascension of Jesus was in no way different from his other disappearances from mortal vision during the forty days of his morontia career on Urantia.
193:5.4 (2057.6) Учителят отиде до Едемия през Йерусем, където Всевишните, под наблюдението на Райския Син, освободиха Иисус Назарянин от моронтийния статут и чрез духовните канали за възнесение му върнаха статута на Райски Син и върховен владика на Салвингтон.	193:5.4 (2057.6) The Master went to Edentia by way of Jerusem, where the Most Highs, under the observation of the Paradise Son, released Jesus of Nazareth from the morontia state and, through the spirit channels of ascension, returned him to the status of Paradise sonship and supreme sovereignty on Salvington.
193:5.5 (2057.7) Беше приблизително осем без четвърт сутринта, когато моронтийният Иисус изчезна от полезрението на апостолите и пристъпи към възнесението от дясната страна на Отеца, за да получи официално потвърждение на своето абсолютно владичество във вселената Небадон.	193:5.5 (2057.7) It was about seven forty-five this morning when the morontia Jesus disappeared from the observation of his eleven apostles to begin the ascent to the right hand of his Father, there to receive formal confirmation of his completed sovereignty of the universe of Nebadon.
6. Петър свиква вярващите ^top	6. Peter Calls a Meeting ^top
193:6.1 (2057.8) По указание на Петър Йоан Марк и другите поканиха най-близките ученици на Иисус да се съберат в дома на Мария Марк. Към десет и половина тук се събраха сто и двадесет най-добри йерусалимски ученици на Иисус, за да чуят за прощалното обръщение на Учителя и да узнаят за неговото възнесение. Сред присъстващите беше и Мария, майката на Иисус. Тя се върна в Йерусалим заедно с Йоан Зеведеев, когато апостолите се прибраха след неотдавнашното посещение на Галилея. Скоро след Петдесетница тя се върна в дома на Саломия във Витсаида. Яков, братът на Учителя, също присъства на това събрание — първото съвещание на учениците на Иисус след завършването на неговия планетарен път.	193:6.1 (2057.8) Acting upon the instruction of Peter, John Mark and others went forth to call the leading disciples together at the home of Mary Mark. By ten thirty, one hundred and twenty of the foremost disciples of Jesus living in Jerusalem had forgathered to hear the report of the farewell message of the Master and to learn of his ascension. Among this company was Mary the mother of Jesus. She had returned to Jerusalem with John Zebedee when the apostles came back from their recent sojourn in Galilee. Soon after Pentecost she returned to the home of Salome at Bethsaida. James the brother of Jesus was also present at this meeting, the first conference of the Master’s disciples to be called after the termination of his planetary career.
193:6.2 (2058.1) Симон Петър се нае да излезе с реч от името на своите събратя-апостоли и в своето вълнуващо съобщение за завършващата среща на единадесетте с Учителя той с голямо проникновение описа прощалните думи на Учителя и неговото изчезване — възнесението. Срещи от този вид все още не бяха ставали в този свят. Тази част от събранието отне по-малко от час. След това Петър обясни, че те са решили да изберат приемник на Юда Искариот и че ще бъде обявена почивка, за да могат апостолите да решат помежду си кого от двамата кандидати за този пост искат да изберат — Матия или Юст.	193:6.2 (2058.1) Simon Peter took it upon himself to speak for his fellow apostles and made a thrilling report of the last meeting of the eleven with their Master and most touchingly portrayed the Master’s final farewell and his ascension disappearance. It was a meeting the like of which had never before occurred on this world. This part of the meeting lasted not quite one hour. Peter then explained that they had decided to choose a successor to Judas Iscariot, and that a recess would be granted to enable the apostles to decide between the two men who had been suggested for this position, Matthias and Justus.
193:6.3 (2058.2) След това единадесетте апостоли се спуснаха долу, където решиха да хвърлят жребий, за да определят кой от тези двамата ще заеме мястото на Юда. Жребият се падна на Матия, който беше обявен за новия апостол. Той беше надлежно въведен в длъжност и назначен за ковчежник. Но ролята на Матия в по-нататъшната дейност на апостолите беше незначителна.	193:6.3 (2058.2) The eleven apostles then went downstairs, where they agreed to cast lots in order to determine which of these men should become an apostle to serve in Judas’s place. The lot fell on Matthias, and he was declared to be the new apostle. He was duly inducted into his office and then appointed treasurer. But Matthias had little part in the subsequent activities of the apostles.
193:6.4 (2058.3) Скоро след Петдесетница близнаците се върнаха в своите домове в Галилея. Симон Зилот за известно време се отдели от делата, преди да тръгне с проповедта на Евангелието. Тома бързо се справи със своите проблеми и възобнови проповедта на Евангелието. Натанаил все повече се разминаваше в мненията си с Петър по отношение на подмяната на предишното Евангелие за Царството с проповеди за Иисус. Тези разногласия се изостриха дотолкова, че към средата на следващия месец Натанаил напусна Йерусалим и тръгна за Филаделфия при Авенир и Лазар. Прекарвайки там повече от година, той отиде в земите, лежащи отвъд Месопотамия, проповядвайки Евангелието съобразно своето разбиране.	193:6.4 (2058.3) Soon after Pentecost the twins returned to their homes in Galilee. Simon Zelotes was in retirement for some time before he went forth preaching the gospel. Thomas worried for a shorter period and then resumed his teaching. Nathaniel differed increasingly with Peter regarding preaching about Jesus in the place of proclaiming the former gospel of the kingdom. This disagreement became so acute by the middle of the following month that Nathaniel withdrew, going to Philadelphia to visit Abner and Lazarus; and after tarrying there for more than a year, he went on into the lands beyond Mesopotamia preaching the gospel as he understood it.
193:6.5 (2058.4) По такъв начин на първия стадий от възвестяването на Евангелието в Йерусалим останаха шест от дванадесетте апостоли: Петър, Андрей, Яков, Йоан, Филип и Матей.	193:6.5 (2058.4) This left but six of the original twelve apostles to become actors on the stage of the early proclamation of the gospel in Jerusalem: Peter, Andrew, James, John, Philip, and Matthew.
193:6.6 (2058.5) Около обед апостолите се върнаха при своите събратя в горната зала и обявиха, че за нов апостол е избран Матия. А след това Петър призова всички вярващи да се помолят, за да бъдат готови да приемат обещания от Учителя духовен дар.	193:6.6 (2058.5) Just about noon the apostles returned to their brethren in the upper chamber and announced that Matthias had been chosen as the new apostle. And then Peter called all of the believers to engage in prayer, prayer that they might be prepared to receive the gift of the spirit which the Master had promised to send.